Казанлък

Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (неолита). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V – IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I, става столица на тракийската Одриска държава – една богата цивилизация в долината на древната Тонзос – днешната река Тунджа . Днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града. Разкрит е при строителните работи на язовира. Археологическите разкопки са в периода 1948 – 1954 г. и са ръководени от проф. Д. П. Димитров и проф. М. Чичикова. От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски . За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия . Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река , след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия , Сирия и Мала Азия , намира благоприятни условия за развитие – висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща (на Дончо Папазов през 1820 г.). Казанлък става център на розопроизводството в България , а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия , Париж, Милано и Антверпен . По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението на България от турско иго занаятите западат поради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост. На територията на града се намират военният завод „Арсенал“, както и заводът за самолетни части „Капрони“ – от 1930 до 1945 г. (от 1961 г. – завод за хидравлични зъбни помпи). През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край Шипка (град) златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III . Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град Севтополис , както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители. В ранно неолитната селищна могила в града от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 8 вида птици – тетрев ( Tetrao tetrix ), голяма дропла ( Otis tarda ), сив жерав ( Grus grus ), ням лебед ( Cygnus olor ), скален орел ( Aquila chrysaetos ), глухар ( Tetrao urogallus ), бухал ( Bubo bubo ) и сива врана ( Corvus cornix ). Първите 3 вида са изчезнали от пределите на страната, а находката от тетрев е първото доказателство за принадлежността на тази ценна ловна птица към орнитофауната на България. През 1999 година в Казанлък започва работа първият в страната завод за производство на кабелни комплекти за автомобили на „ Аркомат – България “. През следващите години той един от главните работодатели в града с повече от хиляда служители, но през 2019 година рязко ограничава дейността си. ↑ Боев, З. 1988. Първи доказателства за съществуването на тетрева (Tetrao tetrix /L./) (Aves, Tetraonidae) в България. – Acta zoologica bulgarica, 36: 72 – 77. ↑ Боев, З. 1993. Неолитни птици от праисторическото селище при Казанлък. – Historia naturalis bulgarica., 4: 57 – 67. ↑ https://frognews.bg/biznes-turisam/turska-fabrika-kabeli-rabotila-folksvagen-zatvaria-vrati-nas.html

Климатът е преходно-континентален, с по-голям брой слънчеви дни, със средногодишна температура от 10,7 градуса по Целзий . Лятото е умерено топло, валежи падат рядко, а зимата е мека, с редки снеговалежи. Средната температура през януари е над 0 градуса, докато средната температура през юли е 23 градуса по Целзий.

Празник на розата Международен фолклорен танцов фестивал Бирен Фест „Долината на розите“ Чудомирови празници Празници в долината на тракийските владетели Музикален празник „Академик Петко Стайнов“ Национален фестивал „Театрални искри”

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 февруари 2020. (на английски) Казанлък има гара на Подбалканската жп линия София- Карлово - Тулово - Сливен -Бургас / Варна, с връзки от Тулово и Дъбово с влаковете за Стара Загора, Трявна , Велико Търново и Горна Оряховица / Русе . Градският транспорт се осъществява от автобусни линии (до 1999-и от тролейбуси ). Автобусни линии с номера 1, 12 и 13 обслужват гражданите на община Казанлък. Други превозват хората от селата, както и от населените места на други общини до Казанлък. От началото на 2021 г. започват да се движат електробуси по вътрешноградските линии (1; 8; 10; 11; 12; 13) като това помага за опазването на чистотата на въздуха и по-комфортния превоз за пътниците. Летището на Казанлък се намира близо до града, до с. Овощник. Дом „Петко Стайнов“ Палата на физиката (клон на Национален политехнически музей ) Къща музей „Ненко Балкански“ Къща музей „Дечко Узунов“ Исторически музей „Искра“ Музей на розата Етнографски комплекс „Кулата“ Долината на тракийските владетели Голямата Косматка Лъвова чешма

Климатът е преходно-континентален, с по-голям брой слънчеви дни, със средногодишна температура от 10,7 градуса по Целзий . Лятото е умерено топло, валежи падат рядко, а зимата е мека, с редки снеговалежи. Средната температура през януари е над 0 градуса, докато средната температура през юли е 23 градуса по Целзий.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 февруари 2020. (на английски)

Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (неолита). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V – IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I, става столица на тракийската Одриска държава – една богата цивилизация в долината на древната Тонзос – днешната река Тунджа . Днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града. Разкрит е при строителните работи на язовира. Археологическите разкопки са в периода 1948 – 1954 г. и са ръководени от проф. Д. П. Димитров и проф. М. Чичикова. От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски . За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия . Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река , след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия , Сирия и Мала Азия , намира благоприятни условия за развитие – висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща (на Дончо Папазов през 1820 г.). Казанлък става център на розопроизводството в България , а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия , Париж, Милано и Антверпен . По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението на България от турско иго занаятите западат поради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост. На територията на града се намират военният завод „Арсенал“, както и заводът за самолетни части „Капрони“ – от 1930 до 1945 г. (от 1961 г. – завод за хидравлични зъбни помпи). През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край Шипка (град) златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III . Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град Севтополис , както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители. В ранно неолитната селищна могила в града от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 8 вида птици – тетрев ( Tetrao tetrix ), голяма дропла ( Otis tarda ), сив жерав ( Grus grus ), ням лебед ( Cygnus olor ), скален орел ( Aquila chrysaetos ), глухар ( Tetrao urogallus ), бухал ( Bubo bubo ) и сива врана ( Corvus cornix ). Първите 3 вида са изчезнали от пределите на страната, а находката от тетрев е първото доказателство за принадлежността на тази ценна ловна птица към орнитофауната на България. През 1999 година в Казанлък започва работа първият в страната завод за производство на кабелни комплекти за автомобили на „ Аркомат – България “. През следващите години той един от главните работодатели в града с повече от хиляда служители, но през 2019 година рязко ограничава дейността си. ↑ Боев, З. 1988. Първи доказателства за съществуването на тетрева (Tetrao tetrix /L./) (Aves, Tetraonidae) в България. – Acta zoologica bulgarica, 36: 72 – 77. ↑ Боев, З. 1993. Неолитни птици от праисторическото селище при Казанлък. – Historia naturalis bulgarica., 4: 57 – 67. ↑ https://frognews.bg/biznes-turisam/turska-fabrika-kabeli-rabotila-folksvagen-zatvaria-vrati-nas.html

Православна църква „ Успение Богородично “ Православна църква „Света Троица“ Православна църква при Девически манастир „Въведение Богородично“ Православна църква „Рождество Христово“ Катедрален храм „ Свети Йоан Предтеча “ Православна църква „Свети Пророк Илия“

Евангелска баптистка църква „ Свети Йосиф “, източнокатолическа църква Евангелска петдесятна църква „Витания“ Църква на адвентистите от седмия ден Българска евангелска църква – Казанлък

Казанлък има гара на Подбалканската жп линия София- Карлово - Тулово - Сливен -Бургас / Варна, с връзки от Тулово и Дъбово с влаковете за Стара Загора, Трявна , Велико Търново и Горна Оряховица / Русе . Градският транспорт се осъществява от автобусни линии (до 1999-и от тролейбуси ). Автобусни линии с номера 1, 12 и 13 обслужват гражданите на община Казанлък. Други превозват хората от селата, както и от населените места на други общини до Казанлък. От началото на 2021 г. започват да се движат електробуси по вътрешноградските линии (1; 8; 10; 11; 12; 13) като това помага за опазването на чистотата на въздуха и по-комфортния превоз за пътниците. Летището на Казанлък се намира близо до града, до с. Овощник.

Към 2024 г. кмет на община Казанлък е Галина Стоянова.

Читалище „Искра“ – едно от първите читалища в България, основано през 1860 г. Читалище „Възродена искра“ Читалище „Жар“ Палата на физиката – закрита през 2014 г. Национална школа по физика на Теодосий Теодосиев

ОУ „Георги Кирков" ОУ „Кулата“ ОУ „Никола Вапцаров“ ОУ „Мати Болгария“ ОУ „Чудомир“ ОУ „Св. П. Хилендарски“ ОУ „Антон Страшимиров“

Профилирана хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ Професионална гимназия по лека промишленост и туризъм СУ „Екзарх Антим I“ Профилирана гимназия „Академик Петко Стайнов“ ППМГ „Никола Обрешков“ ПГ „Иван Хаджиенов“-наследник на най-реномирания Техникум по механотехника в града ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ Професионална гимназия по строителство

Дом „Петко Стайнов“ Палата на физиката (клон на Национален политехнически музей ) Къща музей „Ненко Балкански“ Къща музей „Дечко Узунов“ Исторически музей „Искра“ Музей на розата Етнографски комплекс „Кулата“ Долината на тракийските владетели Голямата Косматка Лъвова чешма

Празник на розата Международен фолклорен танцов фестивал Бирен Фест „Долината на розите“ Чудомирови празници Празници в долината на тракийските владетели Музикален празник „Академик Петко Стайнов“ Национален фестивал „Театрални искри”

Кметове на Казанлък – Кметове на община Казанлък от 1878 г. до 2007 г.

Петко Клисуров – художник проф. Ненко Балкански – художник Христо Манолов – композитор Иван Милев – художник Михаил Тенев – управител на БНБ, министър Матей Георгиев – учител, писател, адвокат Иван Найденов – просветен деец, журналист Димитър Душанов – учител, преводач проф. Генчо Пирьов – педагог ст.н.с. Генчо Скордев – архитект акад. Петко Стайнов – композитор проф. Петко Стайнов – юрист проф. Христо Стамболски – лекар-анатом акад. Дечко Узунов – художник Иван Вълков – български военен деец, генерал от пехотата проф. д-р Генчо Начев – сърдечен хирург, изпълнителен директор на УК „Света Екатерина“ – София проф. Георги Боршуков – преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, изследовател на историята на българската журналистика Стефан Гевгалов – просветен деец, бивш кмет на Пловдив проф. Никола Георгиев – литературовед проф. Здравко Чолаков – литературовед и писател д-р Никола Сукманджиев – дипломат Лора Георгиева – телевизионна водеща Жоро от Остава – музикант и автор на песни Любомир Николов – Нарви – писател и преводач Росен Кавръков – български художник Дарина Павлова – вдовица на Илия Павлов Ваня Пенева – Мис България 2011 Любомир Кабакчиев – актьор Никола Василиев, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов Стоян Коев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев Еню Ст. Какачев, български революционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов Георги Дочев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев Галактион Старозагорски , български духовник Гиньо Ганев , Омбудсман на Република България ст.н.с. д-р по история Георги Китов – археолог проф. д-р Генчо Начев проф. д-р Константин Чернев Теодосий Теодосиев – учител проф. Теньо Попминчев – физик Димитър Чорбаджийски – Чудомир – писател и художник Видин Даскалов – оперетен певец Георги Кирков – български публицист, политик социалист и профсъюзен деец. Емануил Манолов – композитор, преподавал в Педагогическото училище в Казанлък Онуфрий Попович Хилендарски – културен деец Хрисант Рашов – монах, фотограф Константин Бозвелиев – политик социалист, кмет, депутат Стефан Гецов – театрален и филмов актьор ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.